Категория/тема: Инвестиционен риск / Оценка на терен
Как релефът, водосборът и геологията трябва да участват в решението за покупка и застрояване на терен
Последните кадри от Непал са ужасяващи. Мащабът на бедствието е трудно дори да бъде осъзнат.
Но гледайки ги като строителен инженер, не мога да не си спомня и други, много по-близки до нас случаи.
Защото при подобни събития има два различни въпроса.
Първият е какво е предизвикало природното явление.
Вторият — какво сме поставили на пътя му.
Природното събитие невинаги можем да предотвратим. Но можем да влияем върху това къде строим, как пазим естествените водни пътища, как проектираме инфраструктурата и какъв риск сме готови да приемем.
Четири случая, един важен урок
Аспарухово, 2014 г.
Екстремен валеж върху стръмен водосбор. За кратко време по деретата тръгват огромно количество вода, влачен материал и отломки.
Експертизите след бедствието посочват съчетание от природни и антропогенни фактори, включително намалена проводимост на водните пътища и човешка намеса.
Последствията са катастрофални — разрушения и, най-тежкото, загубени човешки животи.
Царево и Южното Черноморие, 2023 г.
Отново огромно количество валежи за много кратък период.
Малките водосбори и стръмният релеф създават условия за много бърз отток. При екстремен валеж нивата в деретата могат да се повишат рязко за кратко време, а недостатъчната проводимост на водните пътища и инфраструктурата може допълнително да увеличи последствията.
Това, което в обикновения ден изглежда като малко дере или почти незабележимо водно течение, при необикновени условия може да придобие съвсем друг мащаб.
Елените, 2025 г.
Тук човешката намеса е още по-ясно документирана.
Проверките след бедствието показват, че части от естествения воден път на река Дращела са били покрити и застроени, а проводимостта на водното течение в урбанизираната територия е била намалена.
При екстремния валеж водата трябва да премине по естествения си път, независимо какво сме изградили върху него.
Една река може в нормални условия да изглежда малка и безобидна. Но при екстремно събитие тя трябва да поеме оттока от своя водосбор, а заедно с водата могат да се движат наноси и отломки.
Непал, 2026 г.
Тук мащабът вече е хималайски.
По предварителната оценка на USGS бедствието вероятно е било задействано от ледников колапс високо в района на Langtang Lirung. Лед, вода и скален материал се придвижват надолу по склоновете и речната система, увличайки допълнителни наноси и отломки.
Разрушителният поток продължава десетки километри надолу по съществуващата речна система.
Окончателната научна реконструкция на толкова скорошно събитие тепърва ще бъде уточнявана. Но за строителството и устройството на територията то отново поставя един фундаментален въпрос:
Къде са разположени хората, сградите и инфраструктурата спрямо естествения коридор на опасността?
Различни природни механизми. Една възможна човешка грешка.
Четири различни места. Различни природни механизми и различен мащаб.
Но една човешка грешка може да ги свърже:
да разположим хора, сгради и инфраструктура там, където релефът и водата вече са определили естествен коридор на опасността.
Ако хората, сградите и инфраструктурата не са разположени в този коридор, природното събитие може пак да настъпи — но човешките и материалните последствия могат да бъдат съвсем различни.
Не можем да контролираме всеки екстремен валеж, свлачище, срутване или ледников колапс.
Но можем да влияем върху експозицията и уязвимостта — чрез избора на място, устройствените решения, запазването на естествените водни пътища и правилното проектиране на инфраструктурата.
Дерето не престава да бъде дере, защото десетилетия е било сухо.
Речното корито не престава да бъде естествен път на водата, защото днес през него тече малка река.
А една долина не престава да бъде възможен път за вода и наноси, защото сме решили да строим в нея.
Не оценяваме терена само в обикновения ден
Когато човек оглежда парцел, обикновено вижда това, което е пред него в момента:
площта, гледката, достъпа, съседните имоти, растителността и възможното разположение на бъдещата сграда.
Но инженерният поглед трябва да види и онова, което в този момент не се вижда.
Какво се намира над този парцел?
Какъв е релефът?
Какъв водосбор стои над него?
Откъде би дошла водата при екстремен валеж?
Има ли дере, временно водно течение или естествена линия на концентриран отток?
Как се оттича теренът?
Каква е геологията?
Има ли данни за свлачищни, срутищни или ерозионни процеси?
Какво може да се случи, ако нормалното оттичане бъде блокирано от наноси, отломки или човешка намеса?
Не е достатъчно да знаем как изглежда теренът в обикновения ден.
Трябва да разберем какво може да направи теренът в необикновения ден.
Преди да купим или застроим парцел
Предварителната оценка на един терен не трябва да приключва с проверката на собствеността, устройствените показатели, достъпа и наличието на ток и вода.
Това е една от причините техническата проверка на терена да има стойност преди инвестиционното решение, а не след него.
В зависимост от конкретното място трябва да бъдат оценени:
- релефът — наклони, ниски точки и естествени направления на оттичане;
- водосборът — не само самият парцел, а територията над него, от която може да постъпи вода;
- дерета, речни коридори и временни водни течения;
- заливни площи и естествени линии на концентриран отток;
- рискът от наводнение и ерозия;
- геологията и геотехническите условия;
- подпочвените води;
- стабилността на съседните склонове;
- съществуващата инфраструктура и нейната проводимост;
- историята на района — наводнения, свлачища, срутища и други екстремни събития.
Наличието на един или повече от тези фактори не означава автоматично, че върху терена не може да се строи.
Но те могат съществено да променят дали, къде и как трябва да се строи.
И понякога правилното инженерно решение не е по-сложна конструкция, по-висока подпорна стена или по-голям водосток.
Понякога правилното решение е много по-просто:
да не строим точно там.
Рискът трябва да се управлява преди проекта, не след бедствието
В строителството сме свикнали да говорим за цена, срок, качество и функционалност.
Но има решения, които предхождат всички тях.
Изборът на терен е едно от тези решения.
Грешка в проекта може да бъде коригирана.
Грешка в количествената сметка може да бъде установена.
Лошо изпълнен детайл в много случаи може да бъде преработен.
Но грешният избор на място понякога не може да бъде компенсиран с инженерни мерки на технически и икономически разумна цена.
Затова анализът на риска не е административна формалност и не трябва да започва едва когато инвестиционното намерение вече е оформено.
Той е част от самото инвестиционно решение.
Първият въпрос
Когато гледаме един привлекателен парцел, естествено започваме с въпроса:
„Какво можем да построим тук?“
Но това всъщност е вторият въпрос.
Преди него трябва да зададем два други:
„Какво може да премине оттук?“
и
„Безопасно ли е изобщо да строим точно тук?“
Защото един парцел не е само площ, цена, гледка и възможност за застрояване.
Той е част от по-голяма природна система.
Ако не разберем тази система преди инвестиционното решение, може да се наложи да я разберем много по-късно — по най-тежкия възможен начин.
Водата помни пътя си.
Автор: инж. Пламен Трошев
Строителен инженер и Project Manager, FORMAFRAME