Преди да сравните цените, проверете дали офертите действително предлагат съпоставим обхват, условия и отговорности.
При избор на изпълнител най-лесният показател за сравнение е крайната цена.
Три оферти. Три суми. Едната е най-ниска.
На пръв поглед изборът изглежда очевиден. Но преди класирането по цена има един по-важен въпрос:
Предлагат ли изпълнителите действително едно и също?
Ако обхватът, количествата, техническите решения, условията или отговорностите се различават, разликата между крайните суми може да произтича не само от различно ценово ниво, а и от различното съдържание на предложенията.
Затова:
Най-ниската офертна цена сама по себе си не е достатъчно основание да се заключи, че предложението е икономически най-изгодно за инвеститора.
Това е естественото продължение и на един предходен въпрос: какво всъщност стои зад една бюджетна цифра. Както разгледахме в материала „КСС не е автоматично бюджетът на инвестицията“, стойността има смисъл само когато е ясен нейният обхват.
https://formaframe.eu/kss-ne-e-byudzhetat-na-investitsiyata/
- Преди цената трябва да сравним какво стои зад нея
Две оферти могат да бъдат изготвени за един и същ проект и въпреки това да не предлагат едно и също.
В едната може да е включена работа, която в другата е изключена. Единият изпълнител може да е предвидил конкретно техническо решение, а другият — различно. Някои позиции могат да бъдат ясно остойностени, а други да са условни, приблизителни или извън предложението.
Тогава крайните суми изглеждат съпоставими, но съдържанието зад тях не е.
Преди да сравняваме цените, трябва да сравним основата, върху която са формирани.
Практически това означава да бъдат разгледани поне:
обхват → количества → технически решения → изключения и допускания → условия → цена
Това е разликата между подреждането на няколко числа и реалното сравнение на предложенията.
- По-ниската сума може да означава различен обхват
Да приемем, че двама изпълнители са получили една и съща проектна документация.
Първият включва в предложението си определени съпътстващи работи, логистика и изпитвания. Вторият не ги включва или ги посочва отделно.
Крайната цена на втория естествено може да бъде по-ниска.
Но това само по себе си не доказва, че той изпълнява същия обхват на по-добра цена. Част от разликата може просто да произтича от това, че част от необходимото не се намира в същата сума.
Подобни различия могат да бъдат свързани с:
– включени и изключени работи;
– различни количества или начин на тяхното отчитане;
– различни технически решения и материали;
– временни и съпътстващи работи;
– логистика, транспорт и механизация;
– изпитвания и документация;
– различно разпределение на отговорностите между инвеститор и изпълнител.
Не всяка оферта съдържа такива различия и наличието им не означава автоматично проблем.
Но ако съществуват, те трябва да бъдат разпознати преди крайните цени да бъдат използвани като основание за избор.
- Цената трябва да се чете заедно с условията
Дори когато техническият обхват изглежда сходен, зад крайната сума могат да стоят различни условия за изпълнение.
Какъв срок е предложен?
Какъв е начинът на плащане?
Как се третират промени в проекта?
Кои ангажименти остават за инвеститора?
Има ли ясно формулирани допускания и изключения?
Какво точно поема изпълнителят като отговорност?
Това не означава, че по-високата цена предлага по-добри условия. Както и че по-ниската непременно крие пропуски.
Означава само, че цената трябва да бъде оценена заедно с условията, при които е предложена.
Понякога едно кратко изключение в офертата може да има по-голямо значение за реалната стойност на предложението от самата разлика между крайните суми.
- Кога най-ниската цена действително може да бъде най-изгодна
Целта на сравнението не е да елиминира най-ниската оферта.
Точно обратното.
Ако предложенията са достатъчно съпоставими по обхват, технически изисквания, количества, отговорности и съществени условия, тогава разликата в цената вече носи много повече информация.
В такъв случай най-ниската цена може действително да представлява най-изгодното предложение за инвеститора.
Разликата е в последователността:
Не избираме най-ниската цена и след това проверяваме какво сме получили.
Първо установяваме какво реално получаваме и при какви условия — след това сравняваме цената.
Така цената не губи значението си. Напротив — тя става по-надежден критерий, защото предложенията вече са разгледани в реалния им контекст.
- Пет въпроса преди избора
Преди да приемете най-ниската цена като най-изгодното предложение, проверете:
- Един и същ обхват ли сравняваме?
Какво е включено и какво е изключено във всяка оферта? - Еднакви ли са количествата и техническите предпоставки?
Може ли разликата в сумата да произтича от различна база за остойностяване? - Има ли допускания, изключения или условия, които променят съдържанието на предложението?
- Кои задължения и отговорности остават за инвеститора?
- След тези проверки офертите действително съпоставими ли са?
Едва тогава ценовата разлика може да бъде оценена в правилния контекст.
Най-ниската цена не е проблем. Непълното сравнение е.
Най-ниската оферта може да бъде най-изгодният избор. Но самата позиция „най-ниска“ не е достатъчна, за да го докаже.
Преди решението инвеститорът трябва да разбере какво получава срещу предложената цена и при какви условия.
Затова въпросът не е само:„Коя оферта е най-евтина?“
а:
„След като сравним реалния обхват, предпоставките, условията и отговорностите — коя е оферта която действително предлага най-добрата стойност за инвестицията?“
Автор: инж. Пламен Трошев